Старата сврака

 

-   Не можеш да угодиш на всички! - ми беше казала с умерен скепсис старата Сврака - Мъжете не обичат падналите ангели. Мили са им само чипите нослета или пухкавите като облачета възглавнички, които ще намерят в будоара на благосклонна към тях куртизанка. Амурчетата с лъкове и стрели, прехвърчащи насам-натам, за да опрашват цветовете на мъждукащи чувства, дори и при жените са по-скоро обект на страхопочитание, а не на умиление.

-  Точно на мен ли го казваш? Мислиш ли, че имам каквито и да било претенции за ангелче? – възпротивих се малко изненадано.

-  И още как! – засмя се тя.

Преглътнах една-две прибързани реплики и казах:

-  В интерес на истината, чувствам се по-скоро нечестивец...

-  А, така ли? Откъде знаеш какво изпитват ангелите? Може да е същото или нещо подобно?

-  Ее-е, няма логика – извърнах се с лице към нея и я загледах по един сериозен начин.

Старата сврака беше готино маце. Намирах, че другите не постъпват честно с нея. Беше точна и много свястна, макар  че репутацията й не беше от най-добрите.

Случвало й се беше да си легне с този-онзи, дори по-често, отколкото го диктуват обстоятелствата, макар да не беше водена от чувственост, а от съчувствие.

-  Как да му откажа да съм с него? Та той беше толкова самотен и тъжен онази вечер, а е и твой приятел – хващаше ръцете ми със своите тя и лавата на взаимоотношенията ни бързо застиваше по склона на подобно признание.

За град, броят на чиито жители все още не бе прескочил границата на анонимността,  реализирането на подобна житейска философия не оставаше без последствия. Тя просто не беше кон с капаци - да мине в ситен тръс през годините, да хване някой преуспял идиот под мишница и да се наслаждава на извоюваното си с лицемерие и хитрост битие. А би могла. Дори още може.

Защо я наричам «старата Сврака» ли?

Бях чел някъде, че за едно малко градче, освен площада, ограден от най-видните сгради, са жизнено необходими още църква и кръчма. Тогава си помислих, че няма да е лошо, ако във всяко подобно градче живее и по една стара сврака. Така ще има кого да обвиняват в случай, че им бъде откраднато нещо. От младостта. Или въобще от живота...