Модерна Литература

Съдържанието на “Модерна Литература” е написано без ирония, няма втори план и не трябва да се разглежда като пародия, т.е. прекалено сериозно или като Самата Истина.

Самата Истина е истината от последна инстанция. 

Целта на текстовете към Модерна Литература е същата, каквато на самата нея, т.е. опитва се да намира читатели, независимо от всичко.

Гледната Точка, както и коментарите на събития и личности в никакъв случай не ангажират лицето, поместило каквото и да било в блога. Личното му мнение не съвпада със себе си също.  

Има, обаче, претенции за авторство и вероятно ще ги защитава по съдебен ред. ©2010

.....................................................

Разказ

Жива твар отсекъде. Немаш шанс.

Стих

Очите на

Росица Гаврилова

светят в мрака.

 

Есе, което го кара на разказ

У, че си прост.

Демек – осведомен си!

Имай предвид, че ако си умен – ще те мачкат. Не става дума да срещнеш разбиране. Как ще стане, а?

Както винаги, не знаеш какво ти трябва. Наясно ли си с онова, което търсиш? Ако търсиш, въобще...

Повечето нашенци са инстинктивни, неизяснени отвътре и навън. Само се мотат или се крият - свиват се по ъглите на битието като нахапани от тая кирилица. От това православие. От тая хем първосигнална, хем втора ръка философия – оцеляване, ама някак по-евтино, по-безопасно и без усилия, ако може. Номерът е, че който е прекарал първите двайсет години между бедрата й, после трудно ще излезе от топломекия й уют.

От врата на врата можеш ли да звъниш? А да пъхнеш крак, преди да я затворят? Ето, как става! Не трябва да се приема и буквално. Хората не са прости. Или по-скоро не са така изумяли, както ти се представят. Важните житейски неща обсъждат надълбоко, чак до епитафията, екзистенциалното, Платон и дижонската горчица.

Винаги можеш да направиш знак на щастието, (за) да се приближи. Плътно. Не бой се! Не бой се, бе!

Научи ли се да викаш «Помощ!»? Ами, да – в беда си! Какво още искаш да ти се случи, че да го разбереш?

В коктейла не винаги има маслинка. Може да ти го сервират с куршум, нали?

Е, тогава, не знам. Трябва да внимаваш къде и какво си поръчваш. Твоите неща са си твои – и грижите, и радостите. Другите могат да ти съчувстват или да се радват с теб, но трудно могат да ти помогнат. Особено така, както си го представяш. Времената на хипитата отминаха. И начинът им с тях.

Днес да си груви е леко неприлично – по-скоро е издънено като занимание, отколкото докарано в смокинга на успеха.

В този свят на болтове и гайки, на щепсели и контакти, по-важно е да се живее там, където има ток, който не спира, отколкото да се запасяваш със свещи. Свещ винаги могат да ти запалят, но нека е чак накрая...

Поводът да пиша това и така, и тука - не е да отварям някому очите. Никакъв не ми е. И ти не си.

Пет пари не давам за читателите. Пък и те го разбират, макар и постепенно. Търсят утеха, знам. Реших да не им я давам вече, защото ги откъсвам от действителността. Идват, четат, намират отговори или съчувствие и току виж -забравят за виелицата навън. Ще излезнат неподготвени и ще им замръзнат мартинките.

Всъщност, в някои отношения те са по-добре от мен, защото не подозират откъде идва червеното.

Размахват ли го пред очите им или си е в тях? Кръвясал поглед или кърпа на тореадор?

Къде сте в тая картина, знаете ли?

Има три възможности – бик, тореадор или публика. 

Е, аз съм друго - художникът, най-мъчената жертва...